Според Цезар агресивното поведение в кучетата се дължи на няколко основни проблема:
- хората третират кучетата си като човешки същества и забравят, че психиката на кучетата функционира по различен начин - те търсят доминиращ мъжки и ако няма такъв се опитват да заемат тази свободна позиция
- хората дават погрешни команди на кучетата като не разбират кога и как да успокояват и кога и как да санкционират дадено поведение. Галенето по време на проблемно поведение окуражава кучето и му дава информация, че вие го подкрепяте. Кучето не е човек и не разбира думите "спокойно", "не дей така". То знае, че щом го галите в този момент значи се справя отлично.
- кучетата не разбират дълги и сложни обяснения какво се очаква от тях. Те са много интелигентни и могат да научат стотици думи, но не разбират пространните ви обяснения за морал и двойката редно-нередно. Ако кучето не реагира на вашите обяснения сте в стандартна позиция - кучето има нужда от команди, които разпознава.
- хората правят грешка като не виждат финните промени в поведението на кучето, които предхождат проблемното поведение. Мигове преди то да скочи, преди да направи глупост или глешка то навлиза в състояние на "готовност" за реакция - Цезар твърди, че това е най-добрият момент за овладяване на кучето, защото то е в готовност, но все още не е започнало. Започне ли проблемното действие е далеч по-трудно да бъде овладяно.
