Говорещият с кучета Цезар е привърженик на тезата, че твърде лесно хората стигат до решението за приспиване на своят проблемен любимец. В своят приют за кучета той е спасил десетки животни от неизбежна смърт и твърди, че по-голямата част от агресивните кучета могат да бъдат овладяни и научени да заживеят нов живот с нови правила.
Това мнение на Цезар се обляга на неговата увереност, че кучетата живеят тук и сега. Въпреки, че пазят някакви спомени и лоши усещания те са ориентирани към адаптиране към новата ситуация много повече отколкото хората предполагат. Въпреки това Цезар има една скала, на края на която стои червената зона. Цезар признава, че все пак има кучета, които веднъж навлезли в тази условна червена зона и не подлежат на излизане от там - те не могат да бъдат реабилитирани.
Много показателно доказателство за неговите думи е това, че в неговия приют е пълно с питбули и ротвайлери, които са много силни кучета и освен това пословични с проявите си на агресия. Всичко, което те са направили - казва Цезар - е в следствие на грешки от страна на техните собственици, които не са подходили с достатъчно внимание към тях. Основното правило е, че когато взимаш силно куче със силен характер, което кипва бързо трябва да положиш сериозни усилия да му покажеш кой командва и къде са границите на приемливото поведение. Това не е винаги лесно - признава Цезар - защото хората взимат малко сладко кученце и не предполагат, че то има нужда от специфично строго отношение. Така си навличат проблеми и предпочитат да оставят кучетата за евтаназия вместо да коригират собственото си отношение към тях и да се борят за живота им чрез постянна работа с животното.
Но от време на време се появяват кучета, които са отвъд рамките на всякакви възможности за работа с тях. Без значение как се стигнало да там - те са в червената зона и отиват на евтаназия или карцер.
