Добър маршрут до вкъщи

От опит с другото ми куче в продължение на години зная, че те все ще намерят поводи да побягнат към къщи и нямат настигане. Намирате ги пред вратата и те ви се радват закачливо докато вие сте треперили по целия път по петите им да не ги сгази кола или да се случи някоя друга нелепост. Затова ако има възможност да избирате по-безопасен маршрут направете го. Кучето ще се върне по отъпканата пътека и това може да спаси живота му. Няма да изпита потребност да търси нов път, а ще кара по най-краткия познат или най-използвания. Ако имате улици с много голямо натоварване опитайте се да възпитате в кучето някакво чувство кое е най-доброто място за пресичане. Винаги минавайте оттам. Да кажем това би могла да бъде пешеходна пътека, по която при малко повече късмет ще вървят и хора, когато той реши да минава. Или да бъде място с много добра видимост и ако все пак изкочи между коли шофьорите да имат възможност да го предпазят, защото ще го видят отдалече.

Сигурно ви звучи абсурдно, но за съжаление се случва. Плашат се от нещо и побягват към къщи. Не гледат нищо. Нищо не ги интересува. Важна им е крайната цел и най-често вървят по отъпкани пътеки. Рядко пресичат улици по средата на нищото, ако не са минавали от там редовно. Предишното ни куче не пресичаше булеварда където му падне, а тичаше в началото на парка и там пресичаше. Там пресичат много хора и шофьорите са бдителни въпреки, че няма зебра.

Веднъж наша позната видяла с очите си как малкият Рони попада под гумите на един автомобил. Припаднала и когато се свестила забелязала, че кучето го няма. Изтичала в къщи и го намерила да я чака пред вратата радостен. Белите стават и с повече късмет и внимание може да бъде намален потенциала за тях.