Рани от каишката

Забелязахме раничка на вратлето му и понеже може да е от всичко го оставихме така. Но тия дни си удари главата докато тичаше и докато го успокоявахме и разглеждахме удареното място до окото видяхме, че на врата му има десетки рани. Веднага се усетихме, че катарамата на каишката го боде и я свалихме. Това е втората каишка, която купуваме и тъй като е кожена се очакваше да е най-доброто възможно.

Първата беше метална и я взехме, защото мислехме, че ще му стои красиво. Но тя беше твърде голяма за вратлето му и осъзнахме, че ще е груба за нежната му кожа - все пак е още малък. Ето, че и кожената не е добра заради катарамата. Сложихме я за да свиква с нея и когато започне да излиза навън да няма излишни драми, но се оказва, че трябва да я слагаме и да я сваляме или да приемем, че врата му ще бъде постоянно разранен. Ще опитаме да изпилим малко катарамата да не го наранява, но не знаем дали това ще свърши работа.

Тук някой може да ви каже - такъв дребен дисконфорт не е нищо за едно куче и не трябва да се вталясвате прекалено. Това би трябвало да е вярно. Но от друга страна ако можете да му спестите нещо неприятно - какво ви струва да опитате. Каишката е нещо, което ние му налагаме и не е приятно ако е съвсем неудобна. Една раничка не е нищо, но над десет рани вече е проблем.

Иначе той успешно успява сам да се нарани на най-невероятни места. Издран в слабините - идея нямаме как, ударен над окото, рана в слабините - тичайки из къщата той сам се удря и вие не можете да го спрете. Така се научава да бъде по-внимателен. Удря се два - три пъти в ъгъла на масата и след това започва да минава от там бавно и внимателно.