Когато вашите приятели му дават...

Кученцето е адаптивно и много бързо се ориентира в ситуацията. Вие му забранявате да се върти около масата, карате му се когато качи лапите си отгоре и категорично не му давате нищо от масата. Но вашите приятели се забавляват с присъствието му и за тях е огромно удоволствие да го гледат как се радва на месото и как идва отново и отново да им се моли и така им обръща внимание.

Първоначално решихме, че не можем да караме приятелите ни да се въздържат - колко ще му дадат? А и не е проблема в това, че ще яде хубава храна от масата - месо, кюфтета, пържоли. Те не са вредни за него, проблемите са други. Колко може да изяде горкото животно, че да се стискаме?

Първо се оказа, че той погълна ненормални количества месо и корема му се поду като топка. През нощта лежа и скимтя. Ние седмици наред се опитваме да го възпитаваме, че ще яде 250 грама гранули, а той погълна една пържола, няколко карначета, риба и хляб над 300 - 400 грама само по време на вечеря и това е при положение, че беше изял всичко, което му се полага за деня. "Нека яде - още е гладен". Дадоха му хляб с мастика, ябълка и още месо. Ние се опитахме да ги помолим да спрат, но той ставаше все по-настойчив и ние влязохме в ролята на лошите, а приятелите ни в ролята на добрите - проблемите в това са много.

Първо цялата му дисциплина да не проси от масата се стопи напълно. Сега той виси под масата и настойчиво се катери по нас, сърди се, лае, плаче, пъшка и кръжи около масата в желание да докопа нещо. Качва си лапите на масата и всяко негово движение е свързано с караници - ние ставаме все по-черни за него с всяка минута. Ограничението за 250 грама и фиксирани дажби отпадна, защото стомаха му е разширен и защото той видя колко страхотни неща има на масата на хората. Неспирно обикаля и събира всичко по земята като прахосмукачка, рови навсякъде и скимти пред печката. Всяко ходене до кухнята е свързано с молби от негова страна. Когато го викаме не идва, а ни гледа заинтригувано дали държим нещо за ядене.

Всеки залък, който слагаме в устата е предмет на несдържан интерес и драскане с нокти, катерене, лаене и молене. Гледа кучешката си храна с неудоволствие и не я яде докато не вдигнем масата и не види, че няма да получи нищо. Нервен и обиден отива и изяжда гранулите само за да започне да се навърта около печката за още.

Една вечер с приятели ни разказа играта на цялото възпитание.

Втори проблем - ние като негови хора го викаме и не държим храна. Казваме му да кротува. Учиме го да го прави, защото ни харесва, а не защото му даваме храна. Нашите приятели го викат и му дават храна. Той какво прави? Отказва да идва при нас, когато го викаме и когато го повикат другите веднага отива. Ние му казваме "махни лапите от масата", а те го галят и го поощряват. Той какво прави? Седи постоянно с лапите на масата и като се развикаме ни гледа сърдито и пъшка. Колко сме досадни и лоши да му разваляме кефа.

Освен това - той не знае, че тези хора са ни близки и от тях не е страшно да взима храна. Той разбира, че има и други добри хора, които му дават по-хубави неща от нас. Той утре ще вземе храна от всеки, който му предлага. Това е свръх опасно, защото така могат да го отровят или да го откраднат. Той не прави разлика между случайният минувач на улицата и нашите приятели. Той утре може да избяга, защото знае, че там навън има много готини хора и много лакомства. Той отказва да се подчинява на елементарни искания. Той за секунди забравя всичко научено и вече не иска да дава лапа, да ляга и да не докосва каквото му казваме.

Още на следващият ден бастисва зарядно за телефон въпреки, че беше спрял да го прави. държи се като маниак на тема храна и всичко, което става за дъвчене. Всяка караница го отблъсква и сега той ще преболедува всички забрани наново.

Както си седим един от приятелите ни си сваля обувката и започва да му я предлага. Ние скачаме да се караме на горкото куче, което не разбира защо ние му забраняваме, а този добър човек му предлага ново забавление. На следващият ден го заварваме да рови в една обувка - внимателно я изследва - интересна му е. Хайде пак - караници - обувките са абсолютно забранени - той ни гледа учудено и се възмущава като потропва с крачета и нещо обяснява с кучешкия си говор - ау-ау.

Разделяме се с нашите приятели и го викаме - той не желае да дойде при нас. Къде са онези хубави хора? Гледа ни и стои на разстояние. Не правете нашата грешка да бъдете толерантни, защото харесвате приятелите си и не искате да им развалите удоволствието. Ще платите скъпо за тяхното удоволствие. Кучето не трябав да взима храна от други хора. То трябва да се храни с това, което вие решите и когато вие решите. То трябва да се храни само от паничката си. Ние толкова се зарадвахме, когато преди седмица една жена му подаде храна за да го ухажва и той я отказа. Казахме си - браво, той яде само когато ние му дадем. Това се стопи за една вечер.

Систематичното преяждане води до изкривяване на гръбначния стълб. Вашите приятели не го знаят. Тежестта на наднорменото тегло води до рахит и изкривяване на лапите. Едно кученце ще яде докато му давате - особено пържоли и кюфтета. Развалянето на дисциплината води до неподчинение и проблеми. При фиксиране на лошо поведение - то остава завинаги. За да го предотвратим сега трябва упорито да го наказваме с вестника докато отново се научи. Сега ние пак ще сме лоши защото той трябва да си спомни правилата у дома. Защото той се беше научил да си лежи някъде когато се храним. Гледаше на храната с умерено пренебрежение. Но сега каквото и да правим той вече знае, че може и иначе.

Кучето има един стопанин - важно е да го научи възможно най-рано.