Историята на Бруно

Когато се запознахме с английският сетер Бруно той беше на около 6 - 7 години - поне така казаха лекарите. Осиновиха го наши приятели и Бруно стана част от живота на всички ни. Историята на Бруно преди да го срещнем е малко тъжна. Отгледан от едно семейство до четвъртата си година Бруно е даден на друго семейство защото собствениците му трябвало да заминат за чужбина. Бруно избягал от новият си дом и около 2 години се е скитал по улиците като бездомник. Намерен е от хора, които са го познавали преди да избяга и е върнат във вторият му дом. Този път хората решили, че не могат да поемат отговорност за него и му потърсили друго приемно семейство, което да се грижи за него. Така той попадна при нашите приятели и живя като принц дълги години.

Заради скиталческият си период Бруно имаше някои много симпатични навици. Той никога не се отказа да крие храна по саксиите с цветята - и до сега вадят кокали от най-невероятни места. Веднъж нашите приятели подарили доста саксии с цветя на свои познати и получили веднага обаждане - "Вие магии ли ни правите, тези саксии са пълни с кокали!"

Друг сладурски навик на Бруно бе да забегне по никое време да гони женски. Вари го - печи го той си знаеше неговият път в живота и това включваше дълги разходки по чужди жени на далечни разстояния. Срещали сме го на улицата на път за вкъщи на километри разстояние - и той винаги се прибираше.

Помним го с обич и като всяко обичано куче знаем, че той беше уникален.