Всяка сутрин нашето кученце се събужда първо. Стои и ни гледа в очакване да отворим очи. Когато се събудиш първото, което виждаш е една сладка физиономия, много сериозна и съсредоточена, с вдигнати уши като пелингатори - слуша и гледа, души и мисли. Какво мисли само тя си знае, но е факт, че стои и чака.
Поглеждаш я и тя в първия момент не трепва дори - дали ставаме? Ще ставаме ли? Само гледа. И щом само звук издадеш смело се приближава усмихната, ведра, изпълнена с добро настроение и започва да раздава своята любов в очакване на закуската. Каква любов само! Десет закуски не могат да я изплатят!
Има и други случаи. Всички вече са станали, но той спи трети сън и няма никакво намерение да става. Ето тогава и закуската не може да го трогне. Надига се едвам едвам, влачи си задните крака и пъшка. Изпъва се, протяга се и се прозява. После се изпъва, протяга се още и притваря клепки с допълнителни прозявки. Подканя те придремвайки - хайде да поспим още малко...
Как да не го обичаш?
