Кучето и детето - някои случки

Бяхме научили предишното куче да играе с шапка - детска глупост, която се изплати след време. Няма играчка - шапката ще бъде играчка. Минаха години и както си вървим кучето стъпва на раменете на едно малко дете, взима му шапката и хуква да бяга. На пръв поглед не е кой знае какво, но детето плаче, майката вика и то с право. Ходи обяснявай, че ти си виновен и, че кучето не се е опитало да нарани детето, а просто е гепило шапката му. Представете си сега голямото куче, което е гигант за това дете (колкото магаре горе долу) как се изправя и му стъпва на раменете, протяга си голямата уста към главата му... Майката беше ядосана, но прояви разбиране, защото видя какво става - извинявахме се както можахме. Добре, че детето не плака много и като му върнахме шапката погали глупавия пес. Играчка плачка - кучето не знае, че създава огромен проблем, защото той самия не подхожда с лошо. И това е куче, което харесваше децата. Голям прас, че в него няма капка агресия. Затова сега много внимаваме на какво учим малкия. Искаме да видим реакциите му и да коригираме на време. Вещите на детето не са играчка. Защото дори да не го нарани а само да го стресне - това вече е проблем.

Проблем е и когато плашат децата прекалено много с кучетата. Като ходехме на село имаше едно дете Гошко. На Гошко все му казваха, че кучето в съседния двор ще го ухапе, убие, че е свръх страшно и тн. Когато на мен ми взеха първото куче Гошко го беше страх да се доближи до едно малко бебе кученце, което е съвсем безопасно. Казваше, че ще го разкъса. Тоест нарушава се естественият усет на детето докъде и какво може. Едно бебенце не може да те разкъса и Гошко би трябвало да го усеща, но той сляпо вярва на това, което му казват и не се опитва да разсъждава и да реагира в различните ситуации по различен начин. При лоши кучета - да стои настрана, а при безопасни кучета внимателно да взаимодейства. Това може да породи излишна агресия в детето към животните.

От друга страна... Преди много години ми казаха, че като сме били на море ме е нямало два часа. Сигурно на 5 годишна възраст. Купон, веселба! Когато се усетили, че детето го няма било всъщност когато детето се върнало с огромен пес под ръка. "Къде ходиш?!!"
- Ние бяхме на разходка и си говорихме на немски.
- Чие е това куче?
- Той сам дойде с мен!
- От къде знаеш, че е той?
- Той така каза.
- На немски ли ти го каза?
- Да. На немски.

Казват, че бил сетер. Това е бил моят отговор с нечие чуждо куче под ръка, което се е видяло принудено да върви с мен и вероятно е било, в съвсем буквалния смисъл на думата, отвлечено от мен. Тръгнали да търсят собственика на кучето да го върнат.

Така, че темата деца и кучета е много широка. Ние сме много бдителни и ще се опитаме да изваем куче, което обожава децата. Понякога кучета спасяват деца от големи беди, понякога кучета плашат деца - случват се всякакви неща. Ние искаме нашия да е сред положителните герои.