Първите разходки

При първата разходка на кученцето се запитахме дали ако го пуснем няма да избяга, да се подплаши от нещо и да се затича право към улица или друго куче, да направи нещо глупаво или да се нарани. Затова го закачихме на повода и тръгнахме по едни тихи улици. Колкото и да са тихи от там все пак минават автомобили, понякога мотори и бусчета, и малката животинка се ошашавя като започва да се дърпа и да се бута във вас и да драпа да избяга. Този малък тест ни показа, че ако стои свободен на улицата всеки шум е потенциална възможност той да побегне и да си навлече неприятности.

На втората разходка го заведохме в задния двор и го пуснахме. Стоеше наблизо и не показа признак да иска да избяга. Доста е трудно да привлечеш вниманието му над каквото и да било, защото всяка кола, излайване, писък на дете или какъвто и да било друг шум го хвърлят в активно слушане. Така да го наречем, защото точно това прави.

На третата разходка го заведохме в парка и го разходихме вързан. Той се настани до нас на пейката и започна да гледа и да слуша като потреперваше - голямо шубе голяма драма. Гушка се и не иска да слиза от пейката.

На четвъртата му разходка го пуснахме да тича и той започна да се чувства по-конфортно. Като види седнали хора право при тях отива и започва да ги закача. Като види вървящ към него човек става по-нисък от тревата и започва да се чуди къде да се скрие. Наляво, надясно, трепери, скимти, обърква се и настръхва уплашено. Една жена се зададе по една тясна пътека, по която могат да се разминат двама души с компромиси. Вързахме го да не избяга, а той се завря в тревата и затрепери. Жената също излезе от пътеката и започна да ходи в тревата. Двамата се заобиколиха от далече докато жената не спря внезапно и не се загледа в него. "Аз се страхувам от него, а той се страхува от мене!" и започна да се смее. "Та той е съвсем малък".

Ако седнем да напишем дневник на кучешките му изживявания ще установим, че всичко е една голяма изненада - всичко е ново! Дори опашката му се движи по нов и различен начин. Аз помня възрастното си куче, не помня нищо от запознанството му със света. Този път наблюдавам малкия внимателно, защото ми е интересен как се шашка и как се вълнува от елементарни неща все едно са цели събития. Безмълвно попива света и се научава по малко по малко, че няма нужда да примира от всяко нещо, което ще шавне около него. От тук нататък разходките ни вече няма да са толкова изненадващи, но пак ще са приятни, защото спокойствието в парка е нещо, което заобичваш.