Кокалите от кожа

Първият ден като му дадохме кокалче от пресована кожа го изяде за един час. Помислихме си - много бързо ги излапва. Но когато му дадохме второто кокалче се оказа, че вече не бързаме за никъде и всичко е било от радост и от вкуса на нещо ново. Всеки ден му давахме по едно и той започна да ги разнася като малки богатства напред назад без да ги дъвче и само ги криеше. После мина на друг период, когато му се събраха 6-7 кокалчета и той видя, че винаги има кокалче. Има толкова много, че част от тях не си прави труда дори да ги крие. Надяваме се така да го убедим, че няма нужда да пълни ъглите с тях и че е по-добре да си ги яде.

Сега, когато е гладен и храната му не е сложена той тихо си намира кокалче и си го гризе. Прави го и когато храната му се е сторила недостатъчна. Веднага след ядене взима кокалчето и го дъвче първоначално много надъхано, но към края се уморява и го забравя. Кокалчетата от пресована кожа се оказаха много приятно забавление, залъгалка за глада и понякога, когато не му е достатъчно храната са добавка към менюто му.