Настъпване по лапите

Всяко кученце малко или много понася настъпвания по лапичките, защото все се вре във вас и вие неволно го наранявате. Най-неприятно е, когато си мислите, че той е на съвсем друго място и при обръщане стъпвате директно върху него. Той започва да квичи до небето и наистина го боли. Вие сте поне 60 килограма а лапичката му е все още крехка.

Още по гадно става, когато настъпвате лапичката му и в уплах отскачате само за да попаднете на другата му лапичка, но този път със засилка и с цялата тежест на тялото ви. То започва да квичи и се чуди коя лапа да ви подаде а вие се чудите коя лапа да галите. Много е неприятно. Затова когато то е наоколо винаги допускам, че е възможно да стои зад мен, или да се е преместил или да се е изтегнал и преди всяко движение гледам да го потърся с поглед. Малко е досадно, но това ще продължи относително кратко, той ще се научи да се пази сам и няма да ви се вре толкова непредпазливо в краката.

Много неприятно е това, че не можете да прецените кога позира и кога наистина е наранен. Защото попринцип е хубаво да му покажете, че не е било нарочно и че му състрадавате за нараняването, но той го обръща на театър. Квичи, лежи, вдига лапичките нагоре и прави жални физиономии - понякога малко преиграва, но пък е много миловиден. Ако не спре да плаче си струва да се обърнете към лекар - може да се окаже нещо дребно, но може да е станал и по-голям проблем.