Когато за пръв път дойде беше като голяма приятна изненада - красива, вълшебно добра, много комуникативна и търсеща помощ и приятелство. Явно имаше малки и от нея беше останал само скелет и прелестна козина. Ненормално слаби лапи. Костите по тялото й се виждаха. Почти нямаше плът - толкова слаба. Виждахме се рядко, но дори след месеци теглото й не се промени. Явно не успя да си възвърне предишната форма и един ден просто не дойде. Но беше едно от най-симпатичните и красиви кучета, което сме виждали.
Когато се запознахме беше на около 2-3 годишна възраст. След около година изчезна. Когато идваше й давахме, разбира се, храна и никога през живота си не сме виждали куче да гълта цели кремвирши наведнъж без да дъвче. След това сядаше и просто стоеше с нас. След час два си тръгваше.
Окраската й бе равномерна, красиво разположена, с малки разлики в нюансите, козината лъскава и красива. Изражението на лицето много миловидно и загледано нанякъде в далечината - все този поглед вперен надалече - спокоен и примирен. Винаги ще я помня. Малката улична красавица, която заслужаваше по-добър живот, но не остана за постоянно при нас сякаш имаше някакъв дълг и просто трябваше да си тръгне.
